ГЕНЕРАТОРИ ЗА ТОК - ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ

Може да разгледате нашите предложения от тук - ГЕНЕРАТОРИ ЗА ТОК
1. Номинална мощност на генераторите за ток.
Тази мощност на генераторите за ток се дава от производителя, измерена при определени стандартни параметри на околната среда като температурен диапазон, влажност, надморска височина, допустима запрашеност на въздуха.
Когато натоварването на генератора за ток е по-голямо от 100%, той може да работи определено време без да бъде претоварен. Това ограничение е предимно за електрогенератори в дизелови двигатели . Оптимален топлинен режим, съчетан с оптимален разход на гориво при днешните дизелови генератори за ток се постига при натоварване с около 75% от оптималната им мощност, коети е определящо за продължителността им на работа и живот.
2. Време за стартиране и поемане на товара на резервно-захранващата инсталация.
Времето за превключване от работният към резервният източник на захранване е основен параметър на всяка ел. инсталация. Продължителността на безтоковата пауза намалява в значителна степен загубите от липса на захранване. Времето от появата на сигнала за старт до захранването на товара от генератора за ток е важнен технически показател. Това време се използва за определянето на ефективността от използваният авариен източник.
Времето за самостоятелна работа на генератора за ток се определя главно от: двигателя, резарвите от гориво и масло, степента на автоматизация на генератора за ток и електростанцията като цяло.
Стандартно генераторите за ток са с вграден резервоар за гориво за 6 до 8 часа непрекъсната работа, като има и такива с по-големи резервоари, осигуряващи от 12 до 24 часа работа.
В случаите при които се изисква времето на автономност да е над 24 се изгражда отделно горивно депо.
Обикновено в техническите описания са посочени данни за разхода на гориво при 50% и 75 % натоварване в литри за kW/час. Това са ориентировъчни данни, отчетени при идеални условия на изпитване и не бива да се използват за точно отчитане на разхода на гориво. Най-точно разхода на гориво се отчита по показателя гр/ kW/час. Икономичните съвременни дизелови двигатели изразходват от 160 гр/ kW/ час , при марковите до 240 гр/ kW/час при останалите марки. При бензиновите е около 300 – 400 гр/ kW/ час за най-масовите електрогенератори от 3 до 10 kW. Времето за самостоятелност на генератора за ток, освен от запаса на гориво, зависи и от маслото, което трябва да се сменя на определенo време на работа на двигателя, измерено в часове.
Ако не е обозначен броят на фазите и на табелката или в техническото описание има надпис 230 V , тогава генераторът за ток е монофазен, а когато надписът е 230/400 V, тогава е трифазен.
По принцип свързването на статорната намотка на синхронният генератор е звезда със заземена неутрала, но винаги преди въвеждане в експлоатация на нов генератор за ток, това се проверява.
Един от начините за стартиране на двигателя на генератора за ток е електрическият старт. При този начин двигателя на генератора е окомплектован със стартер и акумулатор с напрежение 12 ии 24 волта, свързани по 2 или четири при генератори с голям пусков ток. При двигателите на генератори за ток с мощност над 300 – 400 kW стартерните електродвигатели може да са два или при някои случаи се използва сгъстен въздух. Сгъстеният въздух се подава непосредствено в цилиндрите на двигателя или със специален пневмодвигател на мястото на електрическият стартер.
Ръчен старт се ползва само за двигатели на генератори за ток до 10 kW .
Габаритните размери на генераторите за ток се указват в милиметри в техническата им документация, теглото в килограми. Тези параметри са нужни за проекторане на работното място и транспортирането на генератора за ток.
- Литрова маса на двигателя.
Съотношението между теглото на двигателя в килограми към работният обем на цилиндрите в литри.
G л = G дв / V цил кг / л ;
- Специфична маса на двигателя.
Съотношението между теглото на агрегата отнесено към номиналната му мощност.
G n = G дв / N , кг / kW ;
- Специфичен обем на агрегата.
Съотношението между заеманият от агрегата обем и номиналната му мощност.
Основният източник на шум и вибрации в агрегата е двигателя.
Данните за шума на генератора за ток при работа, измерен в децибели dB на стандартни разстояния от 1 до 7 метра обикновено са дадени в техническата му характеристика.
Ако не е заглушен шумът от ауспуха достига до 125 ÷ 128 dB , на разстояние 2 ÷ 3 метра .
Днешните двигатели са много добре балансирани и не представляват значим източник на вибрации, освен това са свързани с рамата на генератора за ток с гумени тампони и практически вибрации към генератора не се предават. Освен това за да не се предават вибрации към пода на помещението се изграждат специални антивибрационни фундаменти.
Този показател има голяма тежест за избора на конкретен модел генератор за ток.
3. Време за автономност на генераторите за ток.
При големите генератори за ток с мощност над 300 kW се отчита и изгореното от двигателя масло в процент от разхода на гориво.
3. Брой на фазите на генераторите на ток.
Днешните синхронни генератори и схемите за АВР позволяват свързването по различни начини, както със заземената така и с изолирана неутрала. Електрическите апарати в схемата за АВР, както и автоматичният прекъсвач за защита на генератора може да се поръчват, двуполюсни – L + N , за еднофазни електрически инсталации и четири полюсни – 3 L + N , за трифазни инсталации.
4. Напрежение и честота на генераторите за ток.
Допустимият от стандартният диапазон на промяна на напрежението е от 198 ÷ 250 V за еднофазни електрически системи, и от 340 ÷ 450 V за трифазни електрически системи, а честотата. в границите от 48,5 ÷ 52 Hz . Точността на поддържане на напрежението стабилно при установен и динамичен режим, зависи от регулатора на напрежение във системата за възбуждане на генератора за ток. Отклонението на честотата зависи от типа и свойствата на регулатора на обороти на коляновият вал на двигателя.
5. Разход на гориво на генераторите за ток.
Когато генератора за ток се използва като авариен източник, разходът на гориво като показател не се има в предвид. Разходът на гориво има значение в случаите, когато генератора за ток се използва като основен източник на ел. захранване за даден обект.
6. Начин на охлаждане на генераторите за ток.
Синхронните генератори работещи в дизеловите генератори за ток имат въздушно охлаждане, осигурено им от вентилатор вграден в корпуса им. За малки мощности до 20÷25 kW охлаждането е въздушно, а за по-големи мощности се използва водно-радиаторни охлаждане или при особени случаи с водо/воден топлообменник. При проектиране на дизеловите електростанции трябва да се осигурява определено количество въздушен поток необходим за охлаждане на генератора за ток. това количество се определя с отчитане на: отделяната топлина от повърхността на двигателя, отделяната топлина от охладителната система на двигателя и тази на генератора, ако има. Когато се изгражда вентилацията в помещението, където ще се монтира дизелов генератор за ток се предвижда и количеството въздух, необходим за горене и се внимава да не се допусне помещението да е с по-ниско налягане от атмосферното. Много важно за живота на генератора е качеството на въздуха за горене и охлаждане.
7. Начин на стартиране на генераторите за ток.
Има и други начини на палене, особено при дизеловите двигатели, но те са слабо застъпени.
8. Габарити и тегло на генераторите за ток.
В някои случаи при избора на генератор за ток се вземат в предвид и следните параметри:
G v = Q / N , м 3 / kW ;
9. Обороти на коляновият вал на генераторите за ток.
Този показател оказва влияние само към износването на цилиндрите на двигателя. Дизеловите двигатели спрямо честота на въртене на коляновият вал – обороти в минута, се делят на бавнооборотни до 750 об./мин и бързооборотни от 1 000 до 3 000 об./мин.
10. Шум и вибрации на генераторите за ток.
Мощността се определя в киловолт ампери – kVA - пълна мощност или в киловати – kW - активната съставка на мощността, която даденият генератор за ток може да отдаде. Връзката между общата и активната мощност се определя фактора на мощността cosin φ , която се приема за равна на 0.8. Производителите дават в характеристиките на генераторите за ток и две различни стойности на: продължителна и моментна или кратковременна. По принцип продължителната мощност е с около 10% по ниска от моментната. Генератора за ток може да се натоварва с номиналната си продължителна мощност за дълго време.